Окситоцинът е невропептид, съставен от девет аминокиселини. Синтезирана в рамките на паравентрикуларно ядро (PVN) и супраоптичното ядро на хипоталамус, тя се съхранява в заден дял на хипофизата жлеза. За първи път открит и изкуствено синтезиран през 1906, традиционното му признание като ключов физиологичен хормон се върти около инициирането и поддържането на раждането; ритмичните контракции на гладката мускулатура на матката са основният механизъм на действие.
Следродилна млечна жлеза миоепителната клетка свиване (улесняване както на производството, така и на последващото изхвърляне на мляко) е друга добре документирана съществена роля. Инхибиране на симпатиковата нервна активност, намаляване на кръвното налягане и кортизол концентрации, заздравяването на рани и всички свързани противовъзпалителни реакции са допълнителни физиологични приноси, които окситоцинът прави.
В началото на века невронауката разшири дефиницията на окситоцин; социалният невропептид се появи като по-точно описание. Животинските модели са предоставили съществени доказателства за това окситоцин рецептор генната експресия пряко влияе върху социалното поведение. Социалните и неврорегулаторните нива на действие сега се разглеждат като част от това, което окситоцинът „прави“.
Подобряване на социалното познание, взаимно доверие, различни форми на емпатия и интимна връзка се насърчават от него. По-специално регулиране на стреса и емоциите, чрез потискане на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната (HPA) ос, гледайте на окситоцин като на ключов регулатор.
Клинично окситоцинът участва в основните физиологични процеси – G протеин свързаните рецептори са широко разпространени, и всички гореспоменати ефекти (сърдечно-съдови, психологически, или по друг начин) могат да бъдат и се измерват като положителни резултати от неговото действие. Психологични интервенции при разстройства от аутистичния спектър, социална тревожност, Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и повече, всички са оформени от и до известна степен дефинирани от окситоцин.
Последователност
Cys-Tyr-Ile-Gln-Asn-Cys-Pro-Leu-Gly-NH2 (Дисулфиден мост:Cys1-Cys6)
CAS номер
50-56-6
Молекулярна формула
C43H66N12O12S2
Молекулно тегло
1007.19
Свързани изследвания на окситоцин
1.Стимулиращ Контракции на матката
От откриването си, окситоцинът се използва основно за тази специфична цел – стимулиране на маточните контракции, създаване на благоприятни условия за раждане. Свързва се с окситоциновите рецептори (форма на G протеин-свързан рецептор) разположен върху клетките на гладката мускулатура на матката. Активиране на специфични калциеви канали в рамките на клетъчната мембрана води до значително увеличение на вътреклетъчен калций концентрация.
Киназа на леката верига на миозина след това се активира, което води до гореспоменатите ритмични контракции поне на гладката мускулатура на ендометриума. Тези „отгоре надолу’ контракциите много наподобяват ръчно избутване на плода навън.
Клиничните изпитвания показват, че интравенозното приложение намалява интервалите на контракции до между 2-3 минути; удължаването на продължителността също е добре документиран ефект, по този начин се образуват ефективни трудови контракции. Допълнителни изследвания показват, че предизвиканите от окситоцин контракции не са просто улесняващ инструмент при раждането, следродилно бързо съдово затваряне на мястото на отделяне (предотвратяването на кръвоизлив е един от най-важните резултати) играе почти съществена роля.
2.Насърчаване на изхвърлянето на мляко
Изхвърлянето на мляко зависи от невроендокринната рефлексна система, рефлексът на отпускане. Бебето, което суче зърното на майката, осигурява първоначалната стимулация, нервни окончания, предаващи споменатите сигнали към хипоталамуса. Там се синтезира и освобождава окситоцин, преминавайки през кръвния поток, за да действа върху миоепителните клетки (заобикалящи млечните алвеоли и по-малки канали), тяхната контракция е краен резултат от изхвърлянето на млякото.
Едно проучване установи, че поведението на майката при женски мишки е потиснато след това 3 часове гладуване, активното отделяне на мляко е едно от потиснатите поведения. Екзогенният окситоцин напълно възстанови това поведение – пряко доказателство за неговата ефикасност при насърчаване на изхвърлянето на мляко.
3.Насърчаване на просоциалното поведение
Социалните взаимодействия до известна степен са заложени в човешкия мозък. Егоистичните индивиди използват предимно орбитофронталната кора (OFC) да обработва всички форми на „социална стойност“, просоциалните индивиди още повече амигдала. Справедливото разпределение е естествен просоциален резултат.
Доказано е, че приложението на окситоцин тласка егоистичните индивиди към по-просоциално базирано поведение.
4.Сърдечно-съдова регулация и възстановяване на тъканите
Сърдечно-съдови заболявания е водещата причина за смърт в световен мащаб. Инфаркт на миокарда води до масивна смърт на кардиомиоцити; почти пълната липса на капацитет за самовъзстановяване в рамките на възрастни кардиомиоцити представлява основна пречка за всяка форма на сърдечно възстановяване.
След криогенно нараняване на сърцата на риба зебра, изследователите наблюдават значително повишена експресия на мРНК на окситоцин в мозъка, последващо продължително повишаване на окситоцин, специално в самото сърце. Химическото инхибиране на тази експресия на окситоцин значително потиска всички измерими процеси на възстановяване на сърцето – активирането на нови епикардни клетки е един от най-известните примери.
Това изследване е първото, което ясно дефинира решаващото значение на окситоцина, насърчаваща роля в поне някои аспекти на възстановяването на сърдечните клетки.
5.Противовъзпалително
При различни форми на сърдечно-съдови заболявания, постоянното нискостепенно възпаление и свързаният с него оксидативен стрес са друга почти универсална бариера за правилното възстановяване на клетките. Окситоцинът значително потиска освобождаването и последващата експресия на множество провъзпалителни фактори, намалява генерирането на истински възпалителни клетки, и чрез подобрени (ендогенен) антиоксиданти като глутатион пероксидаза, смекчава всички аспекти на това оксидативно увреждане.
6.Регулиране на апетита и метаболизма
Окситоцинът играе добре документирана ключова роля както за апетита, така и за по-общия метаболизъм. Синтезира се в невроните на хипоталамуса, които се прожектират до почти всички области на мозъка, усилва сигналите за ситост (базирани на мозъчния ствол) – почти незабавна силна „пълнота“.’ като краен резултат от храненето.
Директното действие на централната нервна система върху пътищата за търсене на допамин намалява мотивацията за търсене на храни с висока награда (мазнини/захар са основни примери). Проучванията също показват, че окситоцинът повишава инсулина от панкреаса β-клетки, и подобри глюкозна хомеостаза.
COA
HPLC
MS
